Юта Ярл: Внимавайте с хайвера от Русия

Консервационният експерт по есетрите на WWF Юта Ярл се завърна наскоро от посещение в Русия, където придружи германски телевизионен екип, снимащ филм за незаконния улов на есетри. Помолихме я да сподели впечатленията си от пътуването. Интервю на Полина Славчева.

Разкажете ни за Вашето пътуване до Русия.
Пътувах с германски телевизионен екип, който работи върху документален филм за бракониерството на есетри и незаконната търговия с черен хайвер. В Русия има дълга традиция на риболова на есетрови видове и консумацията на черен хайвер и месо от есетри. Първата ни спирка бе районът на Астрахан, световен център на индустрията, свързана с есетровите риби и хайвера им.

DSCN4297-470x264

На рибния пазар в Астрахан хайвер от диви есетрови риби се предлага доста свободно. Снимка: Юта Ярл

Първоначалното ми впечатление бе, че ситуацията е подобна на тази в Долен Дунав, но в действителност в Русия нещата стоят много по-тревожно. Институциите твърдят, че бракониерството и незаконната търговия са под контрол и че аквакултурата покрива търсенето, но ако погледнем по-отблизо, ще видим, че тези дейности продължават. На рибния пазар в Астрахан, например, хайвер от диви есетрови риби се предлага доста свободно, а нашият шофьор ни каза, че ще се обади на познат бракониер. Отидохме да се срещнем с въпросния човек пред гаража му. Той отвори капака на стара лада и ни показа незаконните си въжета с куки, т.нар. кърмаци, както и две кутии с хайвер от есетра, уловена предната нощ.

Т.нар. "кърмаци" са жестоко и незаконно средство за риболов. Снимка: Ralf Gemecke

Т.нар. „кърмаци“ са жестоко и незаконно средство за риболов. Снимка: Ralf Gemecke

По думите му, той се занимава с бракониерски риболов от много години и никога не е бил проверяван. През сезона излиза за риба три пъти седмично, но това не е основният му източник на доходи. Изкарва хляба си като шофьор. Гледа на риболова като на хоби, нещо като да играе карти, например, и продава само на приятели. Но той не е богат. Това доказва, че бракониерите не забогатяват, за разлика от хората по-нагоре по веригата.

Въпросният бракониер изпитва ли вина заради това, което прави?

Той е наясно, че есетровите риби са застрашени, но това не го вълнува особено. Все пак, и сам забелязва, че есетрите намаляват.

Кутията, използвана от шофьора за незаконния хайвер, е от времето на СССР. Снимка: Ralf Gemecke

Кутията, използвана от шофьора за незаконния хайвер, е от времето на СССР. Снимка: Ralf Gemecke

Предполагам, че за него бракониерството не е въпрос на оцеляване?
За него – не, защото той има друга работа, но за есетровите риби – да.

Този проблем ограничава ли се до Астрахан?
Не, имам друга история от Москва. Там имахме друг шофьор, който ни показа снимки от ваканцията си на Каспийско море и есетровите риби, които бе уловил там. Позираше по бански с голяма руска есетра и по-малки чиги. И изглеждаше много горд с постижението си. На пазара в Москва получихме много предложения да купим черен хайвер от диви есетри.

Но в Русия уловът на есетрови видове е забранен от закона, пълна ли е забраната?
Да, но там бракониерството изглежда е много по-масово, отколкото тук, защото определено има повече есетри, отколкото в река Дунав и Черно море. Според някои оценки 95% от популацията на есетрови риби в света живее в Каспийско море.

В Каспийско море има ли видове, различни от тези в Дунав?

Видовете са същите, но има генетични разлики, защото каспийските и черноморските есетри са живели разделени много дълго време. Има само един допълнителен вид в Каспийско море, но той е много подобен на руска есетра (Acipenser gueldenstaedtii). Нарича се персийска есетра (Acipenser persicus).

Снимка: Юта Ярл

Снимка: Юта Ярл

По-малко застрашени от изчезване ли са есетрите в Каспийско море?
Червеният списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN) ги поставя в една и съща категория с дунавските. Чигата е уязвим вид, а всички други са критично застрашени. Но аз мисля, че положението в Каспийско море е по-лошо, когато става дума за естествено възпроизводство. Есетровите риби там произхождат най-вече от аквакултурa и зарибяване.

На какво се дължи това?
На факта, че унищожаването на есетрови местообитания, подходящи за размножаване, се е случило още през 50-те години на миналия век. Тогава във Волгоград, бивш Сталинград, е построен голям язовир, а Волга е най-важната реката за есетровите риби. Така че заради язовира есетрите са загубили местообитанията си в горното течение на река Волга.

Като изключим бракониерството, заплахите пред които са изправени каспийските есетри, същите ли са като при дунавските?
Бих казала, че те са много сходни – загуба на местообитания, блокирана миграция, незаконна търговия с черен хайвер и месо. Има и нарастващ проблем с качеството и количеството на водите.

Какво прави местният офис на WWF за защита на есетрите?
Колегите от WWF Русия са много загрижени за есетровите риби, но е много трудно да си осигурят финансиране за проекти. Така че в момента нашият колега Александър Мойсеев работи за есетрите, покрай останалите си задължения, за които получава заплатата. И прави страшно много. Ценя високо работата му. Той работи с държавните институции и настоява за етикетирането на хайвера в Русия, защото CITES етикетирането не се изисква за вътрешния пазар. Също така работи с фирми за аквакултура и се опитва да получи подкрепата им за борба с незаконната търговия. Полага усилия и за повишаване на осведомеността за проблема сред потребителите. WWF Русия изработи брошури, които разпространява до магазините.

Какви могат да бъдат поуките за нашия регион от положението на есетрите в Русия?
В Каспийско море видовете есетри са почти същите и проблемите са сходни, но положението там е много по-сериозно. Според мен това е доказателство, че членството на Румъния и България в ЕС ги принуждава да имат значително по-строги закони. Двете страни, например, имат CITES етикетиране на хайвер на вътрешния пазар. При все че и в дунавските държави има бракониерство, то по-често е скрито. Очевидно е, че е по-рисковано да те хванат, отколкото в Русия. Така че, въпреки резервите, които имаме към спазването на правилата в региона на Долен Дунав, изглежда, че то е много по-ефективно, отколкото в Русия.

Какво трябва да знаят потребителите от ЕС за хайвера и месото от есетри, произхождащи от Русия?
Ако сте в Русия като турист и си купите хайвер без CITES етикет, по всяка вероятност ще имате проблем да го внесете в ЕС. Хайверът ще бъде конфискуван, а вие може да бъдете глобен. Освен това най-вероятно споделяте отговорността за увреждането на есетровите популации.

Снимка: Юта Ярл

Смятате ли, че митническите служители от ЕС осъзнават сериозността на проблема с есетровите продукти, произхождащи от Русия?
Мисля, че го пренебрегват. Те смятат, че незаконната търговия с черен хайвер вече не е проблем, защото в дивата природа не са останали много есетрови риби. Но за малкото останали проблемът е още по-сериозен, и всяка незаконно уловена есетра означава тежка загуба за последните дивите популации.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *