Осем ферми за аквакултури в България и Румъния се ангажираха с опазването на есетрите

Хайверът на международния пазар произхожда основно от ферми.

Осем компании – четири в България и четири в Румъния – подписаха етичен кодекс на WWF за опазване на есетровите риби. По този начин те се ангажират да спазват действащото национално, европейско и международно законодателство, както и да прилагат най-добрите бизнес практики. Кодексът е инструмент за саморегулация, който има за цел да се подобри прозрачността на дружествата и да се затвърди тяхната репутация в работата с клиенти, институции и инвеститори.

Документът не е юридически обвързващ, но това е първата стъпка към участието на фермите в програмата на WWF за защита на есетровите риби от бракониерство и незаконна търговия – едни от основните причини есетровите риби да са сред най-критично застрашените видове в света. Фирмите ще могат да се обръщат към WWF по всякакви въпроси, свързани с опазването на есетровите риби.

Ангажирането на български и румънски фирми, институциите и гражданското общество в защита на есетровите риби е от решаващо значение за оцеляването на вида, защото Долен Дунав и Черно море са дом на някои от последните диви популации в Европейския съюз.

Ангажиментът на стопанствата за аквакултури да опазват есетрите е особено важен, защото фермите биха могли да задоволят търсенето на черен хайвер, без да излагат дивите популации на натиск. Освен това, компаниите за аквакултури имат бизнес интерес към запазването на диви есетрови риби, защото дългосрочната жизнеспособност на стопанствата им зависи от възможността да се обнови генетичният фонд култивираните есетрови риби с дивите популации.

В момента уловът на есетри все още е забранено в двете страни. В Румъния изключения се допускат за научни цели и с цел развъждане в аквакултури при условие, че след това всяка риба ще бъде върната невредима на мястото, от което е хваната.

Един от ангажиментите поети от осемте дружества пред WWF е да се предотврати освобождаването на хибридни есетрови риби в дивата природа, т.е. есетрови риби, които не са с произход от Дунав. Това е важно, за да се запази естественият генетичен състав на дунавските есетрови риби.

Друг важен ангажимент е дружествата да информират клиентите си за ползите от CITES етикетите, които правят производството на хайвер проследимо – от търговската мрежа до фермата, в която е отгледана женската. CITES етикетите са задължителни за хайвер от всички есетрови риби. Те указват вида и произхода – див или от ферма. Като привличат вниманието на потребителите към значението на етикетите и нуждата от опазване на есетрите, компаниите печелят доверие заради прозрачния си подход.

Въпреки че е изключително важно за опазването на дивите популации, производството на аквакултури в ЕС все още не е достатъчно добре развито. ЕС е голям пазар, но малък производител на есетри от аквакултури с дял от едва 1,5% в световен мащаб. Също така, само 24% от рибата, консумирана в ЕС, идва от аквакултури, в света този процент доближава 50%.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *